Животът  е един своеобразен низ от моменти, моменти, които ни карат да полетим от щастие и такива, които ни смазват и след които дълго се питаме: "Защо аз", "Защо на мен"...Е познайте какво стана във Вегас.Те не просто се подиграха, те се ИЗГАВРИХА с нас.
 Дискквалифицираха ни.Не парво ни дизквалифицираха, а после се смилиха над нас и само ни взеха 10%, за да станем от втори- шести(при положение , че само първите пет двойки се класираха напред).Но и това не беше достатъчно.До последно се чудеха дали все пак да не ни пуснат- а така - а иначе(все пак 2-те и 3-те от UK 2006 играха директно полуфинал, а ако не сте забравили ние там станахме 5-ти).Е нали сме от България, бяхме пътували само 27 часа със самолет, не идваме от LA(само на няколко часа път с кола) и не се прегръщаме с половината от организаторите и съдиите: "OOO Papiii", "Paparin como esta".Имаше поне една дузина двойки, които никъде не бяха печелили квалификационни рундове и въпреки това прескочиха(незнаино как) квалификациите.А така- а иначе за капак бяхме в списъка за петъшната полуфинална серия, ама си останахме само там.
 Дисквалифицираха ни заради една поддръжка, заради два сантима.Макар че и други нарушиха с по два-три сантиметъра правилата(дори особено грубо)някой трябваше да послужи за пример, някой трябваше да изгори.И други направиха същия флип тази година,а  и миналата година го правиха в същата дивизия, но така е било писано. Какво пък толкова е станало:
     -месеци наред ежедневни тренировки
     -физичска преумора, изтощаване,масажи, лекарства
     -27 часа полет(само на отиване)
     -няколко хиледарки в евро за пътуване, костюми, аксесоари и т.н.
     -пот и нерви, нерви и труд, МНОГО ТРУД
Чудя се, тия съдии не видяха ли, че изиграхме едно от най-сложните и най-рискови съчетания.От километри си личеше, че се танцува нещо, което малцина могат да направят и нещо, което не е сглобено за час или два.На всичкото отгоре танцувахме без грешка, с настроение, успяхме да дадем най-доброто от себе си въпреки факта,че излязохме на сцената уморени от полета и недоспали при десет часа часова разлика)Те го оцениха(подредиха ни на второ място), но този който ни ограби(главният съдия) явно не бе впечатлен.За разлика от него публиката ни оцени.Тя не спря да ни подкрепя по време и непосредсвено след танца.Вече не помня колко хора(при това непознати) дойдоха да ни поздравят, да кажат, че сме танцували страхотно и да ни уверят, че с сигурност сме на полуфинала.Тези хора станаха два пъти повече, когато излезе класирането.За съжаление наградата на публиката не дава право на участие в следващата фаза.
 Въпреки това у нас остана някаква доза на вътрешна  удовлетвореност, все пак в квалификациите победихме в пряк двубой три двойки(филаделфииската, колумбийската и аржентинската), които танцуваха на 100% и  които след това достигнаха до финала, а едната от тях се класира на трето място в генералното класиране...къде щяхме да се класираме оставям вие да прецените след като изгледате хореографията ни и я съпоставите с хореографиите на другите финалисти(скоро сте излезе dvd-то от състезанието)...